Бисер

Странно е как успехите променят отношенията между хората. Тези дни се случи нещо, за което в ЕЛМА много пъти се е говорило, но не се беше стигало до резултат - домакинството на Международния младежки лагер.
Простата истина е, че този успех е заслуга на ръководството на организацията и партньорите от БСМ. И заради последователността в действията им, и заради прагматичното им желание заедно да направят нещо, което да е от общ интерес.
У нас общността на интересите е трудно установима особено в политиката. Тук ревността така е окупирала партиите, че им е страшно трудно (всъщност май страха е водещото начало) да предприемат нещо заедно и като резултат станаха символ на разделението.
Лагера може да стане нещо повече от 3 реда в биографиите на организаторите - той може да положи основите за нов тип политическо взаимодействие в левицата, като игнорира натрупаните до момента лични конфликти между политическите лидери. Може да се постигне прецедентът: младите хора да предопределят бъдещето на левицата в България, като домакинстват дискусията, но и първото действие в тази посока.
Затова и ЕЛМА и БСМ заслужават поздравления за постигнатото. Заедно с това, обаче, трябва да направят всичко възможно това да не става повод за прокарване на нови разделителни линии, както помежду им, така и вътре в самите организации.
Нямам право, а и намерение да се меся или да давам съвети на БСМ. Но смятам за свое задължение, да споделям вижданията си с моята ЕЛМА. Казвам "моята" не защото имам някакви претенции за собственост върху нея (тези, които ме познават знаят, че това не е в характера ми), а защото за всеки от нас-основателите на организацията тя е средата, в която сами избрахме да пораснем и да се опитаме, да сме полезни колкото можем.
Разбрах, че това мое отношение е довело до странични ефекти и ръководството ме приема, като някакъв проблем. Мога само да съжалявам за това и да се извиня, ако присъствието ми е било прекалено натрапчиво. Разбрах и че ме приемат, като "машата на Томов". За това вече наистина си заслужава, да съжалявам много, защото очевидно съм оставил такова впечатление у хора, които ме познават отдавна. Тук обидата и засегнатото его нямат място - "нещата са такива, каквито изглеждат" и е моя работа да докажа себе си, защото очевидно това, което правя ежедневно не е достатъчно.
Но когато става въпрос за отношенията между младежката организация и партията, на която съм главен секретар, съм длъжен да кажа нещо: никога досега не съм бил, не мога и няма да бъда пречка. Нямам навика да ходя някъде, където не ме канят. Затова няма да присъствам на сбирките на ЕМЛА, за да работи ръководството спокойно и да не се налага да се държи, като група бездомници, които се събират насам-натам само и само да не идват в цетнралата заради мен.

Казвам го съвсем добронамерено и се надявам, да свърши работа. В това няма драма, просто трябваше по-рано да се разберем, че помощ се дава само , когато ти я поискат.

Така че пожелавам НА ДОБЪР ЧАС И УСПЕХ! Ако потрябвам за някакво съдействие - знаете къде да ме намерите - аз съм на разположение.

Наистина щеше да е смешно, ако не беше сташничко. Ако господин Юзеиров бъркаше всички понятия с такова лекота и небрежност, какво ли щеше да излезе?! За сега се е получила малко трагикомична каша от понятия, разликата между които за щастие той самият не разбира много добре: ентос - нация, християндемократ - "мюсулмандемократ"??? Това последното някой много добре му го е подхвърлил и хорицата в Славяново може и да се вържат - като го има едното, защо да го няма и другото? Само да му беше казал и, че мюсулманството просто е пропуснало да развие политологична мисъл дотам, че да създаде системи от универсални морално-политически стойности, каквито са християндемокрацията и социалдемокрацията и, в които въпросът с религиозното и етническото разделение отдавна е решен. Партийте все пак не са религиозни или етнически синдикати и трябва да се занимават с прокламирането на общочовешки ценности. Другото, без значение дали е ДПС или МДС, си е стремеж към възраждане на крепостничеството. Иначе историята пази доста свидетелства за кошмари, постигнати с иначе добри намерения. Както е казал Ирарте: "Когато разумът спи, се раждат чудовища".

Постинг: "...Нали не ви приличаме на шарани точно?"